Выбери любимый жанр

Добри поличби - Пратчетт Терри Дэвид Джон - Страница 1


Изменить размер шрифта:

1

Тери Пратчет, Нийл Геймън

Добри поличби

Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица

Предупреждение: Деца! Предизвикването на Армагедон може да бъде опасно. Не го опитвайте в къщи.

В началото

Беше хубав ден.

Всичките бяха хубави. Бяха минали доста повечко от седем, а дъждът още не беше измислен. Но облаците, които се събираха на изток от Рая, подсказваха, че приижда първата буря с гръмотевици и че ще е голяма.

Ангелът на Източната порта заслони главата си с криле от първите капки.

— Извинявай — рече той учтиво. — Какво ми казваше?

— Казах, че тупна като оловен балон — отвърна змията.

— О! Да — рече ангелът, който се казваше Азирафел.

— Честно да си призная, според мен малко прекали с реакцията — продължи змията. — Искам да кажа, първо престъпление и тъй нататък. Не виждам какво му е толкова лошото да различаваш доброто от злото.

— Трябва да е лошо — заключи Азирафел с леко загрижения тон на някой, който също не вижда и това го тревожи. — Иначе ти нямаше да си замесен.

— Те просто ми казаха: иди там и свърши някоя пакост — рече змията, чието име беше Кроли1, макар напоследък да си мислеше да го сменя. Беше решил, че Кроли — това не е той!

— Да, обаче ти си демон. Не съм убеден, че изобщо е възможно ти да вършиш добро — заяви Азирафел. — То си е от, такова де, от първичната ти природа. Нищо лично, нали разбираш.

— Но трябва да признаеш, че си беше малко нагласено — продължи Кроли. — Тъй де, да посочиш дървото и да кажеш „не пипай“ с големи букви. Не е много изискано, нали? Искам да кажа, защо не го забучат на върха на някоя висока планина, далече-далече? Да се чудиш какво ли точно крои.

— Всъщност по-добре да не се замисляме — рече Азирафел. — Не можеш да гадаеш за неизразимо великото — винаги съм го казвал. Има Правилно, има и Грешно. Ако вършиш Грешното, когато ти казват да вършиш Правилното, заслужаваш наказание. Ъ-ъ.

Седяха така в неловко мълчание и гледаха как дъждовните капки шибат първите цветя.

Най-накрая Кроли се обади:

— Ти нямаше ли огнен меч?

— Ъ-ъ — отвърна ангелът. По лицето му премина виновно изражение, после се върна и си устрои бивак.

— Имаше, нали? — продължи Кроли. — Ама как пламтеше, страшна работа!

— Ъ-ъ, такова…

— Много впечатляващо изглеждаше, мисля.

— Да, ама такова…

— Изгубил си го, а?

— О, не! Не точно го загубих, по-скоро…

— Е?

Азирафел изглеждаше ужасно нещастен.

— Ако искаш да знаеш — рече той малко троснато, — подарих го.

Кроли се облещи насреща му.

— Е, нямаше как — рече ангелът и започна разсеяно да си потрива ръцете. — Горкичките, като ги гледах, умираха от студ, пък и тя вече е трудна, и с тия свирепи зверове, дето бродят там навън, и тая буря, дето приижда… Та си помислих: какво толкова лошо има? И просто им рекох: вижте, ако се върнете, голяма гюрултия ще се вдигне, но току виж този меч ви потрябвал, та ето ви го, няма нужда да ми благодарите, просто направете на всички една голяма услуга и се постарайте по залез-слънце да ви няма.

Той се усмихна притеснено на Кроли.

— Това беше най-доброто решение, нали?

— Не съм сигурен дали изобщо е възможно ти да свършиш нещо лошо — отвърна ехидно Кроли. Азирафел не обърна внимание на тона му.

— О, надявам се — рече той. — Наистина се надявам. Цял следобед се притеснявам за това. Загледаха се в дъжда.

— Смешна работа — обади се Кроли. — И аз все се чудя дали не е било редно да я свърша точно тая с ябълката. Един демон може да си навлече сериозни неприятности, ако върши онова, което е редно. — Той сръчка ангела. — Ама че майтап ще е, ако и двамата сме се объркали, а? Ама че смехория ще е, ако аз съм свършил доброто, а пък ти — лошото, а?

— Не е смешно, да ти кажа — рече Азирафел. Кроли се загледа в дъжда.

— Не — рече той сериозно. — Като че не е.

Лилаво-черни завеси рухнаха над Рая. Сред хълмовете ревна гръм. Животните, прясно-прясно сдобили се с имена, се изпокриха от бурята.

Далеч сред мократа гора нещо ярко припламна сред дърветата.

Задаваше се бурна, тъмна нощ.

Добри поличби

Разказ за определени събития, случили се през последните единайсет години от човешката история в строго съответствие, както ще се види, с правите и точни предсказания на Агнес Нътър, съставен и редактиран, с бележки под линия от образователен характер и наставления за мъдрите от Нийл Геймън и Тери Пратчет.

Действащи лица

СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ СЪЗДАНИЯ

Господ (Господ)

Метатрон (Гласът Господен)

Азирафел (ангел и антиквар на непълен работен ден)

Сатаната (Паднал ангел; Дяволът)

Велзевул (Също паднал ангел и Принц на Ада)

Хастур (Паднал ангел и Херцог на Ада)

Лигур (Също паднал ангел и Херцог на Ада)

Кроули (Ангел, не толкова паднал, колкото леко залитнал надолу)

КОННИЦИ НА АПОКАЛИПСИСА

СМЪРТ (Смърт)

Война(Война)

Глад (Глад)

Замърсяване (Замърсяване)

ЧОВЕЦИ

Не-Прелюбодействай Пълсифър (Издирвач на вещици)

Агнес Нътър (Пророчица)

Нютон Пълсифър (Чиновник по надниците и редник — Издирвач на вещици)

Анатема Дивайс (Практикуващ окултист и професионална потомка)

Шадуел (Сержант — Издирвач на вещици)

Мадам Трейси (Наплескана Йезавел [само сутрин; в четвъртък — по уговорка] и медиум)

Сестра Мери Бъбрива (Сатанинска монахиня от Бърборанския орден на света Берил)

Господин Йънг (Баща)

Господин Тайлър (Председател на асоциация на жителите)

Доставчик ония

АДАМ (Антихрист)

Пепър (Момиче)

Уенслидейл (Момче)

Брайън (Момче)

Пълен хор от тибетци, пришълци, американци, атлантидци и други редки и странни създания от Сетните дни.

И

Куче (Сатанинска хрътка от ада и котешки кошмар)

Преди единайсет години

Съвременните теории за създаването на Вселената твърдят, че ако тя изобщо е била създадена, а не просто възникнала — както си е и било неофициално, — то се е появила преди между десет и двайсет милиона години. По същия начин за самата Земя, общо взето, се предполага, че е на около четири и половина милиона години.

Тези твърдения са неверни.

Средновековните еврейски учени твърдят, че Сътворението датира от 3760 г. преди Христа. Според православните теолози годината на Сътворението е чак 5508 г. преди Христа.

Тези предположения също са неверни.

Архиепископ Джеймс Ъшър (1580–1656) публикува „Annales Veteris et Novi Testamenti“ през 1654 г. В тях се предполага, че Небето и Земята са създадени през 4004 г. преди Христа. Един от помощниците му отива по-нататък в изчисленията си и съумява да обяви триумфално, че Земята е създадена на 21 октомври 4004 г. преди Христа точно в 9 часа сутринта, защото Господ обичал да си върши работата рано сутрин, докато се чувства свеж.

И това не е точно. Разминаването е почти четвърт час.

Цялата онази работа с вкаменените динозавърски скелети е шегичка, която палеонтолозите още не са прозрели.

Това доказва две неща:

Първо, че Бог върви по изключително тайнствени, да не кажем заобиколни, пътища. Бог не си играе на зарове с Вселената; той играе неразгадаема игра, която Сам е сътворил и би могла да се сравни — от гледна точка на останалите играчи2 — с това да играеш някаква крайно мътна и сложна разновидност на покера в стая, тъмна като в рог, с никакви карти, с безпределни залози и с раздавач, който не ви обяснява правилата и през цялото време се усмихва.

1